Me invito!

Роди!

Японката роди! Малко преди термина и въпреки очакванията бях изненадан.
Без никакви контракции. Изведнъж! Три и половина …
Май трябва да започна отначало.
Трябваха ми няколко дена докато открия Манол да я прегледа. С Жоро Бързия бяха се наквасили някъде около Калофер и пробваха всички проходи в близост. Било им на по централно място и хващали всички посоки оттам. Трябваха ми няколко минути да спра словоизлиянията му и обясненията как колкото повече усещаш, че ти се изплъзва и извърта в неправилна поза, колкото повече се приближава момента, в който изпускаш ритъма и аха да свършиш предварително и не където искаш, трябва да легнеш още по-ниско!
Естествено, че не говори за секс, а за мотора си и това как се вземат прословутите виражи …. Както и да е, успях да го върна в Пловдив за известно време с лъжата, че се е появила една страхотна Априлия и да го накарам да я погледне. И аз не говоря за жена.
Белия кон, верния приятел, с който сме гонили неидентифицирани от орнитолозите птици, с който сме се обръщали в река, който спукваше на офроуд всякакви дракони с метална броня, който издържа толкова време безумната езда ….. японката, вездесъщото Мицубиши, най-стария и опитен ветеран в коневръза ни. И най-издържливия! С три челни сблъсъка при най-лекия, от които се качи върху един пасат и загуби само ролбара си. Като родео. И бик със счупен рог…. /тук почти плаче/ …. отиде си, предаде духа си в ръцете на Бог Скрап.
Манол още като го видя ни припсува и каза, че е невъзможно. Абсурдно е да съумеем да я докараме до това състояние. Каза да износваме гумите и да я режем на четири. Два пъти на ден се пълни радиатора с вода, а не тече отникъде. На 1000 км. - три и половина литра масло. А сме карали без такова. Bсяко друго зверче би прегряло и блокирало. Тази източна принцеса - не! Bози като лодка, никакъв шум вътре, е и блаупункта е на max, но то е за да не си чуваме мислите. Последния месец обаче взе да не достига душица, правим една триангулация и едва на третата седмица успяхме да видим връх Ботев чист. Сутрин дебнем от 4.30, вечер до 21.00 и ядец. Толкова оверлог нашихме, че трябва да плащаме два пъти пътен данък за изтрития от нас асфалт. Най-после уцелихме една сутрешна виделина преди да се е дигнала мръсотията. Клепем си на една язовирна дига и си закопчаваме ризите, че комарите ги разкопчават и ги вдигат да ни хапят. Кой да предположи, че ще е деня с такава тежка раздяла.
Нали си и знаем хала и не я юркаме много с надеждата да се приберем навреме, че иначе шопската втасва, а другото се стопля. Изведнъж попадаме в приказка. Синьо-сивкава. С миризма като от пъкъла. Обгръща ни отвсякъде и шепне в кълбетата дим - “Дотук бяхте!”
Дотам бяхме. Изтекоха и …. води, масла и каквото е имала в нея като за последно и си остана там. Паметник нерукотворен. На нашите експерименти и непоръчвани от японските заводи тестове. Ах, ако знаеха какво е преживяла щяхме да получим нова като бонус. Само за рекламата. Сега ще си вземаме нейна сънародничка, че друго не би оцеляло с нас. А дотогава ще отмъщаваме за липсата и на един Дефендър. Него ще го минем и без паметник ….

Етикети: щуротии