Me invito!

Свръхдоза!

Достатъчен не съм?
Дали не идвам в много?
Ще мога ли да съмна,
или съм като дрога?
Къде сега отиде?
Ръцете ми треперят,
искам да те видя,
очите сенки мерят!
Изобщо не ми пука,
света не съществува,
сърцето ми на кука,
отцежда се и струва,
колкото петаче
подхвърлено на просяк,
каквото и да значи,
превърна ме на восък!
Копнея само тебе,
със устни като роза,
шия като лебед,
целувките - свръхдоза!
Чаках те години,
и пак ще те дочакам,
не може да ми мине,
обича те юнака!
Юнак ли съм? Посерко!
Каква ли я забърках?
Слагайте ми перка
и Карлсон ще захвърка!
Е, лунички нямам!
Бонбоните не тача,
но отвисоко падам
и смеейки се плача.
Глупости приказвам,
приближава нова кома,
от теб получих язва,
дайте людям рому!

Етикети: тя