Me invito!

Докато

Пак един от онези празни дни. Дни, в които се чудиш защо и какво изобщо търсиш на тоя свят. Не вярвам в Господ. Не вярвам вече и на хората, които вярват в Господ. И на себе си не вярвам, но поне съм убеден, че мога да пресея плявата и без да виждам зрънцата между нея. Сигурен съм обаче и повече от убеден във възможността и това да отмине. Естествено няма да се върне никога такова каквото е било, но дали пък ще разбера какви са ми били днешните уроци. Има ли значение всъщност след като не научих вчерашните?!? Но продължавам да си спазвам неспазените обещания и да чакам …

Затварям очите си толкова, че не мога да виждам,
Заключвам си сърцето и казвам на разума да бяга и да стои далеч,
Bеднъж, летейки високо, докоснах небето,

Докато падам не се удрям в земята,
Докато падам съм невредим и непокътнат,
Колкото и да падам съм сигурен, че няма да умра,
Нямам нужда да чувам повика,
Колкото и дълго да падам …

Щях ли да имам време да променя действителността,
Бих станал човека, мъжа, който никога не съм бил …
О, Господи, кажи ми, как да стана свободен, моля те кажи ми,
След като летях високо и докосвах небето …

Докато падам не се удрям в земята,
Докато падам съм невредим и непокътнат,
Колкото и да падам съм сигурен, че няма да умра,
Нямам нужда да чувам крясъка,
Колкото и дълго да падам …

Колкото и да падам нямам причини да се притеснявам,
Колкото и да падам нямам проблем да си понеса последствията,
Няма нужда да се безпокоя какво правя и какво не,
Щях ли да крещя от болка обаче?

Докато падам не се удрям в земята,
Докато падам съм невредим и непокътнат,
Няма нужда да се обръщам, без вина или позор,
Без причина за промяна изобщо, докато падам,
Докато падам не се удрям в земята,
Докато падам съм невредим и непокътнат,
Докато летя съм сигурен, че няма да умра,
Нямам нужда да чувам повика,
Колкото и дълго да падам …

А може и да не означава това …

Етикети: тя