Me invito!

Недонасънуване

Насънувах се на студ
и се надишах на мъгли,
уморих се да съм луд
в сиво-сребърните дни.
Надговарях се с мечти
и се надбягвах с ветрове,
следата от сълзи личи,
пресолила в мен море.
Не чакам капката от вяра,
не вярвам и че чакат мен,
не съм ни демон, нито звяра,
и ангел пък не съм роден.
Човек обикновен, невзрачен,
обичам бавно, на талази,
неспособен с никой начин
да предава и да мрази.
Макар, че не мечтая вече,
нито знам, че си реална,
молитвата си всяка вечер
казвам с обредност фатална.
Изричам си, че всеки ден
е само сцена в гаден филм,
и истина не е, ни тема
да те загубя, образ мил.

Етикети: тя