Me invito!

Като камък

Нищо … в мрака просто нищо,
крещи и с празнота изпълва
листите ми, на които пиша
и където бурени покълват
върху петна от недочути думи,
погребани в утайка от мастило,
след живот изтрит със гума,
тровен с обич, гален с жило.
Невероятно може би и странно,
изненадан съм от себе си дори,
с онази мисъл в студ не ми е хладно
а от упойката все повече боли.
Нощ, здравей, ти чакаш, знам,
кладата ти помни моя пламък,
но с теб дори … ще бъда там
и ще осъмна като камък.

А може би от музиката ми олеква … Ще отида да послушам …

Едно от тези:

Audioslave - Like A Stone

On a cobweb afternoon
in a room full of emptiness
by a freeway i confess
i was lost in the pages
of a book full of death
reading how we’ll die alone
and if we’re good we’ll lay to rest
anywhere we want to go

in your house i long to be
room by room patiently
i’ll wait for you there
like a stone i’ll wait for you there
alone

on my deathbed i will pray
to the gods and the angels
like a pagan to anyone
who will take me to heaven
to a place i call
i was there so long ago
the sky was bruised
the wine was bled
and there you led me on

in your house i long to be
room by room patiently
i’ll wait for you there
like a stone i’ll wait for you there
alone

and on i read
until the day was gone
and i sat in regret
of all the things i’ve done
for all that i’ve blessed
and all that i’ve wronged
in dreams until my death
i will wander on

in your house i long to be
room by room patiently
i’ll wait for you there
like a stone i’ll wait for you there
alone, alone …

Етикети: тя