Никой, никога, никъде
вторник, февруари 19th, 2008 в 23:11 | от djaba | 241 viewsОт уроците ми собствени боли!
Непохватно и незрящо опипом,
от глупостта да вярвам как гори
и от доверието сляпо в опита ….
Неразочарован, нито изнанадан,
навярно леко омерзен от себе си,
в предречената истина да падам,
спъвам се в болкопознати ребуси ….
Не ме търси сега, играта си е моя,
не предизвиквай воля на двубой,
нито си Елена, нито съм пред Троя,
но пак признавам, че съм без покой ….
Ако си мислела, че ще ме умориш,
че лесно бих отказал се от бича,
не ме познаваш, ти докато спиш,
аз толкова …. и още те обичам!





от DeuxDemis , сряда, февруари 20th, 2008 в 9:24
Предизвиква неконтролируем тремор, ескалиращ в широко вибрато.
от pitanka , четвъртък, февруари 21st, 2008 в 0:06
от dalia , четвъртък, февруари 21st, 2008 в 0:20
pitanka,
А защо не мислиш, че не са показани, където трябва?
от pitanka , четвъртък, февруари 21st, 2008 в 0:26
а ти защо мислиш че са? даи ми една причина, за да се саглася с теб
от dalia , четвъртък, февруари 21st, 2008 в 0:29
Не мисля, че е нещо, което бих коментирала.
от pitanka , четвъртък, февруари 21st, 2008 в 0:40
и защо НЕ
от dalia , четвъртък, февруари 21st, 2008 в 0:44
Когато си отговориш на този въпрос, ще имаш отговор и на предния.
от pitanka , четвъртък, февруари 21st, 2008 в 0:47
може би знам отговора,