Me invito!

Je t’aime

Добре, имаше други начини да се напуснем,
няколко счупени чаши, може би щяха да помогнат.
B горчивата тишина, прощавам грешките,
които правихме, обичайки се.

Добре, малкото момиче в мен те търсеше,
почти като зрял ме пазеше и закриляше.
Откраднах от кръвта ти, която не биваше да ми даваш.
До края на думите, до края на сънищата, ще крещя:

Обичам те, обичам те,
като луд, като войник,
като филмова звезда.
Обичам те, обичам те,
като вълк, като рицар,
като мъж, какъвто не съм.
Bиждаш ли, обичам те така!

Добре, доверих ти всички усмивки, всички тайни,
дори тези, на които само един брат е предан пазител.
B каменната къща Сатаната ни гледаше как танцуваме
и аз копнеех война, а телата живееха в мир.

Обичам те, обичам те,
като луд, като войник,
като филмова звезда.
Обичам те, обичам те
като вълк, като рицар,
като мъж, какъвто не съм.
Bиждаш ли обичам те така!

Етикети: болка, лудост, сълзи, тя