Между тях
събота, март 1st, 2008 в 0:19 | от djaba | 193 viewsЕто ме, аз съм, вербално насреща,
отново забравил колко е гол,
пак ще вечерям с мрака на свещи,
после ще тръгна бавно надолу.
Дома ми тъмнее, в душата е студ,
календара отчете вече две зими,
обичам те гладно, още съм луд,
а теб те харесват хиляда дузини!
от DeuxDemis , събота, март 1st, 2008 в 19:41
Но само един е обичания …
от djaba , неделя, март 2nd, 2008 в 14:20
И съм й благодарен, че познах какво е любов. Повече дори от това, че се намерих измежду загубените в мрака, че нямам нужда да търся повече каквото и да е, че ми е достатъчно да обичам, за да искам да живея … пък времето е само пелена, която вятъра на вярата ще издуха някой ден, защото знам как мога да обичам. И колко, и докога … са все въпроси, отстоящи далеч в небитието, защото несравнимостта между безкрая и всеки отминал момент запечатва в съзнанието ми само думи и стихове, които не съм имал или сам не бих написал ако не беше тя.
Боли, и мълчанието боли, но съм избрал през какво да премина. Единствен и неповторим. Избор. И аз