Не съм той!
понеделник, март 10th, 2008 в 21:41 | от djaba | 287 viewsТой е тя!
P.S. Това за сведение на белите птици, които се канят да бъдат отстреляни.
Аз си защитих доктората по психология. Сега ми остава единствено да се забавлявам неистово. И да изпитвам огромното задоволство, че и назад да тичам пак нямам стигане. Кой разбрал - разбрал!
Днес ми беше почти комфортно, ако не се брои, че легнах към 4. Снимките са страхотни. Планински пейзаж с диви коне. Един беше бял. Заради него си струва всичко.
Нещо им се доспа като на мен.
Направо да се търкулнеш.
Юхуууу!
Зимната маркировка.
Поне съм истински. И песента. И групата. Просто днешната ми песен.
от darling , понеделник, март 10th, 2008 в 21:58
от djaba , понеделник, март 10th, 2008 в 22:09
За?
от darling , понеделник, март 10th, 2008 в 22:15
За успешната защита и присъждането на титлата.
от djaba , понеделник, март 10th, 2008 в 22:26
Аха, благодаря! Старая се да не се занимавам само с глупости.
от darling , понеделник, март 10th, 2008 в 22:31
Старанията са видими с просто око, но не се преуморявай!!!
от djaba , понеделник, март 10th, 2008 в 22:39
Нямам стимул вече да се преуморявам, нито с работа, нито с хойкане, или всъщност си имам стимул, но той ми е за дишане…
от darling , понеделник, март 10th, 2008 в 22:46
И какъв е той, ако не е много секретно?
от djaba , понеделник, март 10th, 2008 в 22:54
Жена. Тази, за която пиша. Не ми казвай, че съм ненормален.
от darling , понеделник, март 10th, 2008 в 23:00
Мислех, че е див кон, но щом е жена,със сигурност си повече от нормален.
от djaba , понеделник, март 10th, 2008 в 23:11
Ха-ха. Не е див кон. Много си е нежна … Което не пречи да преценява повечето неща, сравнявайки ги със свободата на дивите коне. Все си мислех, че белия гълъб е символ на мира, на спокойствието, на хармонията, а то се оказало, че и с бял кон се получава. Стига да е свободен.
от darling , понеделник, март 10th, 2008 в 23:16
Амин!
от djaba , понеделник, март 10th, 2008 в 23:18
Казах ти, че не са само глупости в главата ми
от darling , понеделник, март 10th, 2008 в 23:23
Ти знаеш най-добре, главата си е твоя
от djaba , понеделник, март 10th, 2008 в 23:31
Хаххах, и е трудно чуплива. Пробвал съм! Е, скоро не, де, но имах разни периоди. Като всеки. Забележително е по какъв начин човек успява да преодолее трудностите си, не знам дали излиза по-умен или улегнал от тях, но задължително по-опитен, мъдър и състрадателен. Сякаш са различни очите, с които гледаме на света, когато се събудим, все едно, че сме го променили целия, а всъщност сме променили себе си, може би с незабелижима частица, погледнато отвън, но в себе си носим други послания, друг живот или просто сме научили още един урок за обичане. Човек се учи на това. Според мен поне … Никой не ни казва как, защо, кога, колко. А изявата на чувствата ни е криво огледало. Резките, останали в нас са незагладените ръбове на истинското ни отражение.
от darling , понеделник, март 10th, 2008 в 23:39
Аз пък мислех, че резките, останали в нас, са раните от незагладените ръбове на другите. Пак нищо не съм разбрала. Много сложно звучи, явно си на път към втората докторска дисертация
от djaba , понеделник, март 10th, 2008 в 23:50
Ами, нямам време вече да си чеша егото, шегуваш се с това, пазара обезцени всичко.
Нима не си причиняваме всичко сами? Защо пак другите? Бихме могли да търсим вина само ако сме позволили да се намесят, където не би трябвало да ги допускаме, но пак в нас е основата. Примката ни стяга ако се отпуснем, не и ако полетим. Или пък ако много се разшаваме в блатото ще потънем по-бързо?!? Много въпроси ми напомни, на някои още нямам отговор.
от darling , понеделник, март 10th, 2008 в 23:53
Успех в търсенето на изгубеното време!
от djaba , понеделник, март 10th, 2008 в 23:58
Благодаря! Но не търся изгубеното време. Оцелявам в оставащото. Като в “Холерата …” на Маркес. И сега.
от vika , събота, май 3rd, 2008 в 21:36
Защо докторска дисертация? Щом не се разбира, значи авторът трябва да пише по-ясно, джа.
Иначе съм съгласна с това….. Както казваше шефът ми, ако имаш проблем, ти си виновна!
Честито новодомие!
Едно туптящо сърце от мен за новата къща!
Мноо си нецензурен тук там, ама ми мина.
от djaba , неделя, май 4th, 2008 в 17:43
Радвам се, че ти е минало. Минавай насам, аз съм си у дома
от enjoy6 , неделя, юни 29th, 2008 в 18:19
Маркировката си я бива, а след като си имаш и дипломата вече, би ли обяснил защо когато се провежда парад на моногамните-жените отиват от срам, а мъжете си остават у дома от срам?