Пак краставици
вторник, март 25th, 2008 в 23:52 | от djaba | 217 viewsНяма смисъл, но щом не вярваш! Твоя воля! Как беше: “Напълно уважавам правото ти да не си съгласна с мен, дотолкова дълго доколкото е нужно да разбереш че аз съм прав, а ти грешиш!”. Не на мен … Дотогава ще живея както знам. Колкото имам. FTA
Сбогом, любима, с Богом!
Bече ………. .. мога,
утринно … … босонога,
в нощите …… ме строго.
Желая .. …. …. много,
не …….. . … аналога,
нито ….. . …. тога,
само ….. .. .. тревога.
А сега …. …. . синагога,
върни ….. … .. облога,
прочети …. . . … дрога,
не днес, любима, не Сбогом!
Кого ли залъгвам?!?
Я останусь слезою на мокром окне,
Если сдавит вски в ожидании вдоха-
Это я, наконец, осознал бы, что мне
Без тебя и с тобой одинаково плохо!
от darling , четвъртък, март 27th, 2008 в 21:12
Сбогом, сбогом, darling…
от djaba , петък, март 28th, 2008 в 21:25
Повторението мен поне не ме е научило на нищо.
от darling , петък, март 28th, 2008 в 21:56
Правя сухи тренировки :)))
от dalia , събота, март 29th, 2008 в 0:05
Не казвай никога - дори да ти се иска,
не казвай ” Сбогом”. Малък е света.
С теб бяхме нещо повече от близки -
докосна ни с дъха си любовта.
Обърка ни. Признавам си - така е.
Не я допуснахме до нашите сърца,
но тя и днес във въздуха витае,
а ние се държим като деца.
Разделяйки се, себе си ще лъжем,
че всичко е било почти игра,
и ще се питаме дали не бяхме длъжни
да съхраним една запалена искра.
Но кой ще ни отвърне? Самотата?
Или пък вечер празното легло?
Въпросът ще увисне в тишината
и всяко мрачно съмване,
ще е добре дошло.
Написал го е Румен Ченков, а аз не можах да се въздържа