Мамаму?!?
понеделник, април 7th, 2008 в 22:07 | от djaba | 153 views- Деба, мама му стара, тая мойта жена къде е оставила чука?
Индианеца сменя батерия в банята и опря до чук. Мисля си, че чука е вече в Латвия, то от пазарджиклийка какво друго да очакваш. Оставила близнаците на него, що да не вземе чука? Ха, да видим сега, как ще ги възпитава без чук?!? Леле, още ми е откачено, дотук споменах “чук” няколко пъти, а онези в главата ми продължават да чукат.
След кратки митарства, най-после у дома. Мислех си още за петък, ама шилото … Отидох за хляб и кисело мляко и се върнах в неделя по обед. Та разсъждавам си аз с гънката за възпитателната сила на този инструмент, жулим си със слънцето ром, а едно блонди си танцува на Manowar все едно е в компанията на Бритни, Агилера и Гуен. Ама, то, хайванчето е наследствено обременено, с такава майка на какво свястно да се научи?!?
Днес пък канцеларски тегоби, поне си взех колата от сервиза. Пробката на картера била полуотсечена, обаче аз откъде да знам, късмет, че реших да сменям маслото. Сега съм нападнал едно брестовишко каберне, свински бузи (again) - нали разбра целта на занятието, направо се подготвям за работа утре. Слушам добрия стар руски рок и си чета стихчета за отмора, въпреки, че ми отиде настроението, заради едно хлапе, което не трябваше да ни напуска. После, ако ми се яви музата може и да напиша нещо, че ми е терсене по принцип, пък и как да спя до Гергьовден като …. абе съдбата си знае работата. Иначе не вярвам в любовта, нито в хората, които вярват в любовта. Но вярвам в миговете на любов и безпрекословната обич на търсещите я …. Това не знам от кой е, но ако няма друг ще ми се да го прочета на хлапето, което я търсеше. Дано я намери там, където е сега.
Есть еще в моей душе надежда,
Еще сердце верностью горит.
Я люблю тебя. Люблю тебя как прежде…
И я вся… и все во мне болит…
Я к тебе бегу и не скрываюсь,
Подхожу и отступаю в тень…
Медленно и верно я срываюсь…
День как ночь, а ночь уже как день.
Но я знаю — страхи я разрушу,
Подойду и молча обниму.
Я закон и правила нарушу
И тебя у смерти отберу.
от bambola , сряда, април 9th, 2008 в 23:22
Иначе не вярвам в любовта, нито в хората, които вярват в любовта……
И се питам има ли нещо извън нея,вярваш ли в нещо извън нея..или и тези 4 реда не са най-красивото нещо казано с човешки звук …..
Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
от djaba , сряда, април 9th, 2008 в 23:59
Разбира се, че вярвам в нея, май само в нея! Но много се уморих, прекалено много … Не от търсене , не от чакане, но е трудно да вярваш сам!
Жената своя пръв любим обича,
А след това обича любовта;
От този навик, който я обрича
Безсилна е да се откаже тя…
Невинаги любовта е красива …
от sunflower , четвъртък, април 10th, 2008 в 8:58
Аз пък изобщо не ви разбирам вас двамата.
Какво значи да вярваш в любовта?
Вярваш в Бог (който е непознаваем и никога няма да получиш доказателства за съществуването му, освен ако не го чувстваш в сърцето си) или вярваш в НЛО, да речем (има ли извънземни или няма е въпрос на вяра, защото и за това няма доказателства и не вярвам да се появят). На любовта няма какво да се вярва (какво? доказателства ли чакаш?) - или я има и гори вътре в теб и я чувстваш с цялото си сърце или я няма - явно по същия начин е с другия, но ако в теб я няма, няма никакъв начин да “повярваш”, че я има в другия. Е това е.
от djaba , четвъртък, април 10th, 2008 в 9:39
Ами не е това. Без да философствам за разума и сърцето си мисля, че не сме вече във възрастта да се доверяваме безпрекословно на инстинктите си, да следваме без въпроси трепетите на сърцето, може би защото умеем вече да отделяме тръпката или желанието от онова много по-силно и завладяващо усещане. Или от прекалено много удари сме станали прекалено много циници. И прекалено малко деца … А щуротията, и аз не знам вече от пубертета или критическата е …
от sunflower , четвъртък, април 10th, 2008 в 9:53
Е, сега ще спорим ли?
Изобщо не става въпрос да следваме трепетите на сърцето си без въпроси. Ставаше въпрос за вярата в любовта … “следването” е вече съвсем друго нещо. А кой е циник и кой - дете, прецени сам. Децата в общия случай вярват безусловно, че са обичани, което ги освобождава от кахъри и им дава възможност да вършат щуротии. Не съм сигурна обаче дали не могат да се вършат щуротии и от чист цинизъм ….