Me invito!

Над нещата

Ясно ми е отдавна, че никога не мога да съм над нещата. Bероятно щях да дишам доста по-леко, но предполагам щях да изпусна шанса си да различавам смешното и жалкото от изтънчените общочовешки ценности, в които за съжаление вярвах и продължавам да вярвам, без да твърдя, че ги притежавам. Питал съм се: Е, ли е възможно такова отношение? Оказа се, че да. Нали и аз съм го правил. Bсеки е на етапа си на развитие, но някои никога не различават крачката от разкрачването. Сега ми е смешно, но съвсем доскоро съм бил отчайващо жалък. Не съжалявам, защото съм си бил аз, от онези, като пиленцата на Pixar дето си чакат по жицата. Както и да е, прекалено много думи отделих за това, незаслужени …
Скитам си насам натам сънено и попадам на инфото, че Lord of the Dance отново ще са в България. Естествено няма да отида, въпреки заплахата, че до 5 години нямало отново да стъпят на Балканите. Ако някой иска да спори с мен за изкуство предполагам знае как да се свърже. И понеже комерса на въпросното шоу се определя както и всичко останало от покупателната способност и стандарта в пазара, където са стъпили лично аз нямам намерение да гледам половинчато шоу. Може и да са професионалисти, но ще продадат толкова, колкото им купят. По съвсем друга причина няма да стъпя и на ансамбъл “Българе”. Не харесвам кича, позьорството и удрянето в гърдите с ценности, които не притежаваме. И аз се продавам, но не определям професионализма си в една или друга сфера в изкуство. Между моженето и перфектното можене разликата е огромна в крайния резултат и все по-малка, ако успяваш да се предлагаш по подходящия начин. Но между перфектното можене и изкуството стъпката е малка, в повечето случаи настрани и обусловена само от заложеното внушение.
Малкия си тръгна преди малко. Нямаше зелени следи по него, въпреки, че в устрема си да помага на мама в боядисването излял едната кофичка с боя върху себе си. Според него заприличал на Шрек. Според каката сега килима изглеждал много свеж, а той самия бил изтъркан с помощта на Domestos. Пак разсъждавам със задника си, но и днес не е ден за мислене. Усещайте го със сърцата си! Аз не успявам … затова и си живея в анимационен филм.

Етикети: мисли, тя, щуротии