Me invito!

Циганизация, циганизация

Разцъкваме ром със сутрешното кафе и вестника и естествено правим обзор на снощното представяне. Има много хляб в пичлеметата, но не и в милата ни родина. Как другояче в страна дала световни музиканти и нито един засветил като звезда в самата нея. Световна звезда от и в България.
Нали тук култа е към опошляване и на собствения ни традиционализъм и подлагане на дупета към външната дрискотевица. В предаването “Страх” едно от приеманите за най-отвратителни изпитания е хапването на свински ректум. Ха! Че можеш ли да уплашиш балканец с това?!? Добре сварени, в тавичка, оставени на собствена мазнина, посолени и поръсени с лют червен пипер, малиии, да ги захванеш тия гьотбарсаци с една дамаджана пелин и да видиш тогава как веднага мангалите в кръчмата с “кларнетите” и “акардьоните” ти заприличват на Гилеспи, Гарбарек и Фонсека. Те ще ми кажат на мен какво е музика, фин артистизъм, интернационализация и клубен Коминтерн.
Да обаче ние сме не само балканци ами и най-долното стъпало от тъдявашната културна съобщност, без грам гордост и черногледци до немай къде. “Огънят на опимиста бил две цепеници и една надежда.” Сигурно. Затова всички от гореспоменатото трио преди да ти заприличат на който и да е вече са те убедили, че са оптимисти. А пък ние какво? Нещастници! “Това, че си нещастен не те прави повече от другите. Тогава си просто нещастен.” Иди го разбери! Но ние харесваме да сме нещастни, да се оплакваме и попържаме и да търсим вината в другите. “Ако не си богат, няма смисъл да бъдеш обаятелен. Романтичната любов е превилегия на богатитe, а не призвание на безработните.” Ние нямаме нищо против обаче да сме романтични въшкари блеещи в облаците и очакващи манната небесна да се стовари върху богоизбраните ни тикви. И как не? “Коефицентът на интелигентност на тълпа е равен на коефицента на интелигентност на най-тъпия в нея разделен на броя на членовете в тълпата.”
Циганизация, цитатизация … Нещо ме осени музата да пиша с чужди думи. “Казват, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му, което само иде да покаже, че и с анатомията са толкова зле, колкото и с всичко останало, освен ако не ви дават инструкции как да го наръгате, в който случай по-добрият начин е под ребрата и право нагоре.” Само да не се изсипят шкембе, шерденчета и споменатия вече гьотбарсак. А за опора не разчитайте на културната си идентичност, защото нямаме такава. “Само човек, здраво стъпил на земята е способен да гради въздушни кули.” Ние отритваме всичко създадено преди нас само, защото е далеч от модния писък в момента, но рядко се сещаме, че серпентината на модата кондензира първака само ако мине оттам откъдето вече веднъж си е проправила път. Но не! Предпочитаме да завършим вечерта с уйновски кючек пред алтернативата да видим и усетим как изглежда той в очите на останалите и преди да отсеем ценното от него и да го вградим в конюктурното си безличие, за да съумемем да изградим различността си вече сме се осрали. Това за типа и индивида съм го учил някъде и може да има верни неща по трасето. Но ние предпочитаме да “ръкопляскаме с аплаузи” на онзи дето “в неговото село го смятаха за начетен, защото можеше да мисли без да си мърда устните и някои от татуировките му бяха изписани правилно”.
“Все се чудя на хората, които искат да бъдат безсмъртни, а дори не знаят какво да правят в един дъждовен следобед.” И само се чудят как “да ударят с чука изпъкналия пирон”. А е толкова лесно да си намериш полезно занимание. “Ако Господ е искал да не мастурбираме е щял да ни направи с по-къси ръце.” Или поне да потърсим корените си. В крайна сметка се сетих защо седнах да пиша и какво ме накара “просто да си поседя”. Но който иска повече инфо да си го намери сам. “От грозните неща можеш да си извадиш поука, а от красивите можеш само да си го извадиш.” 3 1 3 1 3 1 3 1 3 1 3 1 3 1 3 1 …

Хей на, как вижда ийстинга един роден в Германия. Няма да предложа оригиналния клип към песента, но и това си струва да се види.

Или пък това - британския поглед насам …

Цитатите в текста са от Оскар Уайлд, Албер Камю, д-р Хаус , Тери Пратчет и други откаченяци. Някой непременно трябва да се чувства виновен, че ме обърна на вълната на тази музика. Някой виновен по рождение!

Етикети: мисли, щуротии