Me invito!

Лешникотрошачката

Още ми троши черепа, но аз съм си виновен, че се оказа единствения диск в наличност. Ако поставям Вагнер за основател на онзи ми любим стил в музиката и пренасяйки го през времето го заковавам в периода 1968-1973, то Чайковски определено би записал албум в 1974-1979. Егати и тъпанарското сравнение, но който познава онова, за което говоря метафорично ще се досети в каква компания го поставям и вероятно би се съгласил с мен. Какво да го правиш? Педераст!
Няма неуспял в живота педераст. И не защото лявата лента е по-бърза както обичат да казват сега, а може би защото преднамерено са успели да избягат от скудоумието на съвременността си. Просто могат. Затова има повече гении на калпак измежду тях, отколкото в останалото стадо - Сократ, Платон, свети Августин, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Пол Верлен, Оскар Уайлд, Тенеси Уилямс, Бенджамин Бритън, Съмърсет Моъм, Херберт фон Караян, Марсел Пруст … А не са парадирали с интересите си. Като тези, с които пътувах. Е, те не са гении, но си тежат на мястото и може да се разчита на тях. Коктейлите ги правиха в движение и ако не беше проблема със сламките и статистическото отклонение от тезата, че може да си уцелиш устата от първия път всичко щеше да е тип-топ.
За отношенията ми в миналото с Иво няма да приказвам, че някои по-радикални последователи на Стария завет ще ме пребият с камъни. Сетих се за един стих на Светла Йонкова:

Звездите са запалени цигари,
а онзи лунен резен като устна
прехапана, ме лъже че съм стара и
смешна с непослушните си чувства.

Ще богохулстват даже боговете,
когато им разкажа свойта драма:
класическа - нали е с нож в сърцето,
банална пък - защото бяхме двама.

… Но как умее Юда да обича!
Изгарях в търсещите му обятия…
Повярвайте ми, той е симпатичен,
но не любов е кръстът, а разпятие.

И стиснах зъби. И целунах Юда,
защо пък грешник грешника да съди!
Но докато светците се потрудят,
аз зная да обичам и през зъби.

Виж Мишката е друг екземпляр. Завършил е медицина след моята МИ, но те учат една година повече, иначе сме набори. Работил шест месеца в една болница и преди да почне за специалност решил, че тази среда не е за него. Оттогава боядисва постно както се изразява сам. В смисъл рисува акварели. В момента има негова изложба в Марсилия.
Срещнахме се на един рожден ден у Сабина и оттогава се водим един друг всеки с интересите си. Хубавото е, че се изслушваме и почти не се чуваме. Не, че не си вземаме присърце проблемите и не си помагаме, а онова, което знаем остава само за нас си. Решили сме да отдадем вечерта на спомени. И без това Джовани се е прибрал, но за неговите фазански спомени от кауша и танковете на Сточна гара друг път. Обещах на Мишката да ги запозная и предполагам отсега какъв ще е резултата. Добре поне, че Иво ще ми помага да преживея Smouth и да ми останат сили за утре. Оставям ги да спят, че само тогава съм сигурен колко са кротки. Аз отивам да си изгоня Лешникотрошачката от главата и коктейлите от кръвта на плажа. Спокойно, не съм нудист, нося си JD каскета

Етикети: лудост, щуротии