Нетеменужени
неделя, май 11th, 2008 в 3:31 | от djaba | 212 viewsПрекалено дълго се борих със спомени,
броня изплетох си с прежда от думи,
в морета пресъхнали пуснал съм корени,
рефлекса за дишане не ме прави умен.
Не очаквай от мен! Какво търсиш тук?
Едва ли съм бил досега по-ненужен,
все същия трудно смилаем боклук
просмуквам във мисли нетеменужени.
Събери ги сама! Цветята по сцената,
фиаското свърши преди епилога,
настоящето малко обърка ти целите,
забрави да питаш: Дали ще го мога?
Отдавна е късно за стъпка назад,
този живот се танцува с партньор,
тангото с любов само има заряд,
стъпките общи, а погледа - горе.
Признах си го пак, защо да го крия,
смешен глупак с доживотна присъда,
а колко съм молил … лоботомия,
да не мечтая … с тебе да бъда …
от djaba , неделя, май 11th, 2008 в 17:45
Може би е трябвало да стане така. За това се иска кураж, Слънчице! А обичта винаги е била в гърдите ми …
от Анонимен , неделя, май 11th, 2008 в 19:07
какво е трябвало да стане така?
и аз те обичам.
от djaba , неделя, май 11th, 2008 в 19:20
И ти ли? Ще ме тресне слънчев удар!
Нищо, ще се скрия на сянка под моето си Слънчице. Както досега …
от Анонимен , неделя, май 11th, 2008 в 19:33
Ще ти кажа аз сянката на твоето Слънчице!
Аз да не съм друго Слънчице!
Сега имам малко работа, но после ако не си на линия, ще ти се случи нещо много лошо!!!!
от Анонимен , неделя, май 11th, 2008 в 19:53
Всъщност, да. Извинявай! Теб твърде много жени те обичат и ….. и ти вече не можеш да им хванеш бройката … може би и аз съм ненужна …
от djaba , неделя, май 11th, 2008 в 20:07
Скъсали са се да ме обичат …
от Анонимен , неделя, май 11th, 2008 в 20:10
Самосъжалението помага ли ти?
от djaba , неделя, май 11th, 2008 в 20:13
Особено в дни като този - много!
от Анонимен , неделя, май 11th, 2008 в 20:16
Добре. Радвам се за теб. Трябва да се науча и а аз да се самосъжалявам. Може да се почувствам по-добре.
от dalia , неделя, май 11th, 2008 в 21:02
Мисля, че… мога да честитя един рожден ден! Нека да й е хубаво!
от . , неделя, май 11th, 2008 в 21:58
Благодаря, Радалия:)
И на теб, Деяне…всъщност ме нарече “цветенце”, но хората забравят…
ако помниш това
“непресъхващо сърцето ми желае те,
извира любовта и нежно те облива,
ръцете ми параклиси дълбаят в стаите
на замъка където аз без теб умирам …”
- значи знаеш:)
от djaba , неделя, май 11th, 2008 в 22:12
Знам … всъщност повече отколкото ми се иска …
Днес наистина е прекрасен ден!
Значи ги пазиш …