Me invito!

Някак познато

Чедото цяла седмица е по мероприятия. Като отмина треската от матурите и нещо го удари през просото. Сега щели пак да правят разни тестове по всичко и на неясния ми въпрос за какво ще ги правят след като миналата седмица се “тестваха” получавам още по неясния за мен отговор: “- За изходно ниво!”. Благодаря ти, Господи, че се разминах с учителстването преди да го почна изобщо. Но да си дойда на думата, щъка си тя по разни занимания и не поглежда нищо. Оказа се, че тренира. Така каза тя. “Тренира” мажоретка.
Само това не ми беше идвало на ум, че може да се тренира, но като се сетя за отношението си към кубинския ром и вече приемам с широки разбирания всякакви тренировки. Както и да е, след няколко много настойчиви покани стигнахме до консенсуса днес да видя постиженията на целия състав. Нали е празник, ще имат изява. Съвсем съвестно снощи заредих батериите на фотоапарата, тази сутрин ме събуди и тръгна, за да се преобличат в училището, а на мен ми беше наредено да дойда след един час. Аз естествено си доспах и най-нормално закъснях достатъчно, за да хвана последната осморка от невъобразимия спектакъл.
И се оказах в небрано лозе. Та днес е 24 май! Великолепен и невероятен празник, обичан от всички. Забравих в бързината за цветя на класната, добре, че съкровището е с дълги крака и отскочи наблизо за букет, а на мен в главата ми нахлуват спомени за това как сме се чувствали и как сме отбелязвали този ден в моите ученически години. Хем мило и приятно, хем леко горчиво от това, което виждах около мен. Много малко деца, още по малко родители, някак празно, направено като, че ли ей така за между другото, колкото да отбием номера, няма го онова настроение, онази атмосфера, но като за човек, който с години не е ходил на манифестация нямаше на кой да се сърдя. Те хлапетата така или иначе не знаят и няма как да разберат какво въодушевление е било, а за тези, които помним изглежда не ни пукаше особено. Може би освен онова горчивото, за което споменах по-горе.
Размина се с няколко стихчета, една болезнено кратка реч на директора и просто всички се разотидоха да се възползват от почивния си ден. За мое удоволствие се оказа, че тяхната малка групичка ще бъде на манифестацията. Отидохме, зачакахме, на малкия му писна преди да се почне, но в крайна сметка се изпонасъбраха ученици и учители и шествието пое по така наречената централна улица към площад Джумая и вероятно по-надолу към Централния площад. Но ние бяхме съвсем в началото, откъдето се събираха и тръгваха всички училища. Колкото и живописно да описвам няма как да предам атмосферата на това събитие, за това предпочитам да покажа няколко снимки.

На един малък плочник до сградата на община Родопи хлапетата подгряваха отстрани всички, които преминаваха покрай тях. Беше си доста горещо, а те изчакаха да отминат всички училища. По часовник - 55 минути без да спират, накрая издъхваха от умора и събраха съжалението на заобиколилите ги. Първоначалното ми мнение, че нашите фъстъчки нямат нищо общо с мажоретстването и това, което сме виждали и знаем за него се промени след целия зор, който видяха. Наистина си е нужно “трениране”

Отзад се вижда духовия им оркестър, но те поне правеха паузи само с барабанче да си вземат дъх. Невероятно но факт - половината бяха с анцузи и отгоре с помпозните сака на пикола от евтин хотел. Селска идилия!

Това вече са от първите преминаващи, някакви каки от по-горните класове, които въртяха доста по-сръчно батоните си, а предполагам и други неща. Нямаше време да се вземат телефонни номера.

Владиката благославя! Клира вървяха след първото училище. В интерес на истината ми стана много драго, че ги видях тук. Дано Дядо Николай успее да промени нещо, че иначе църквата ни е за ожалване.

Други подходящи каки за образователни цели, облечени в стил цици и вратовръзка между тях. Ужас! Какви си ги мисля само. Затова спрях да влизам в църква, че като се загледам в някоя енориаша и след това чакам да ми падне купола на грешната глава. Не е падал досега. Значи са ми чисти помислите.

Момчешката мода - тениска и вратовръзка. Леле, а ние как сме се гърчили в онези униформи. Поне беше красиво, а тук - като на някой битак. Оттук висят гащи, оттам комбинезони 4 Хикса Ел, поне подвикванията бяха други. Определено всички се гордееха с училищата си и крещяха имената им. Може би не знаеха химна.

Гъмжилото от хора не беше чак такова каквото впечатление се създава от кадрото, но имаше доволно много за очакванията ми усмихнати лица. За мое съжаление повечето бяха учителски, а те така си гледат, но професионално мнение по въпроса може да изкаже само практикуващ психиатър.

Без коментар за сладурите от “сценични кадри”.

Малката ми Алма Матер. Жалко, че след това не искат да работят в сферата.

Вероятно пред Централна община бяха предвидени песни и танци на народите. Сцената там така и не я махат. Колко има да разказва фонтана до нея … добре, че не може да говори.  Трябва вече да се съобразявам с камерите на Общинска охрана, че ще ми разлепят снимките някъде!

Явно е болест някаква всички да си имат такива чекнета. Тази дума не знам колко хора ще я разберат, но се чувствам като в “Само за мъже” или все едно Ал Бънди ми диша във врата. Иначе само хубави думи мога да кажа за чекнетата.

Приятел в нужда се познава! Хубаво е да срещаш и другите си приятели!

Щях да напиша нещо злостно, но не и днес. Всеки си носи съдбата, кръста, но някои се опитват и да променят света си. Respect! За съжаление като ърнайсто поколение пловдивчанин знам почти всички училища в града, а имаше такива, които не си направиха труда да дойдат, макар и с малко хора, но да издигнат знамето на патрона си в шествието. А виж тези хора са намерили време, желание … и сила да понесат радостта си рамо до рамо с тези, които имат по-добрия старт в живота.

Едни от малкото запазили реномето на училището си почти такова каквото беше и по мое време. Е, откакто Киро стана зам. министър и там нещата не са същите, но вратовръзките поне са върху ризи!

Част от обичащите екологично чиста музика от горното школо, което си е традиция между другото за бранша. Нали не мислехте, че в тази глухоняма публикация ще пропусна да спомена за рока?

Упс! Още едни мажоретки. Като избягали фенове на Левски от филм на Луи дьо Фюнес.

Та те това е! Не ми се качват повече фотоси. Естествено манифестацията завърши с биричка, но снимките от там ще пропусна. Сетих се и за друго, прибрахме се по някое време, все пак трябва да сготвя нещо за вечеря и се изля порой. Зверски порой! Съвсем за кратко, но достатъчно да ми напомни, че не е минавал 24 май без дъжд. Поне децата го отърваха и се разминаха с търчане под дъжда носейки знамена и транспаранти, но на мен ми се случваше редовно като ученик. А на вас?

PS Сега времето навън е вече прекрасно и алчно за мен. Имам да наобиколя една абитуриентка, а след това, който иска знае къде да ме намери. Аз все още я чакам там!

Етикети: мисли, щуротии