Чистилище
събота, юни 21st, 2008 в 13:07 | от djaba | 135 viewsНе става с препарат! Или с каквато и да е химия. А казват, че онова било химия. Дали? Може би нещата, които не разбираме се опитваме да обясним с постните си познания за света, ограничен в рамката на изкривените ни мисли. Ландшафт. Какъв ти шафт като не съм стъпил на ланд-а?
Махам всичко. Не знам дали искам да изтрия спомени, дали имам нужда от промяна или просто искам да започна на чисто. Или да отнема тъгата на малката? Ще оставя апартамента на голи стени, а после ще избираме двамата какво и как да подредим. Може да бутна и стената между всекидневната, трапезарията и кухнята. Обичам големите пространства. Тази сутрин изхвърлих двата тройни дивана от хола. Единия разглобих донякъде, а останалото разбих от свръзките с една декоративна томахавка, която се оказа вършещ работа сувенир. После го изнесох на парчета по шибаното вито стълбище и каталясах. Другия ми беше по-лесно да довлача до терасата и след астматичен предупредителен вик го пуснах от третия етаж.
Мангалите, които изникнаха от нищото и започнаха да прибират първите парчотии този май го хванаха още във въздуха. Стига толкова за днес. Утре ще си харесам нещо друго за изхвърляне. Прибутах един фотьойл в средата и ще си легна на пода с крака върху облегалката. Слънцето се скри отвън, може и да повали. Мразя басите да ми бутат пепелта от цигарата. Слънцето пак се показа, облачето е било миниатюрно. Ще си взема душ и ще хвана пътя. Не ме свърта тук.
Хлапето отиде за една седмица на планина и сега нямам аварийни спирачки. Няма да бушувам прекалено много. Предпочитам да съм сам. Знам какво е. Ще споделя и твоята самота. И ще се пазя! Пази се и ти! Защото не сме казвали “никога” …
от melsun , събота, юни 21st, 2008 в 13:35
Здравей!
През определени периоди от време правя такива чистки! То просто моментът си го иска! Много обичам да изхвърлям! А кое да изхвърля? Това, което като го погледна и нищо не усещам! После ми е едно такова леко на душата, свободно и отворено за новото…А новото гледам да е някак по-минималистично…по възможност…
Предстои ни още една промяна у нас, този път няма да бутаме стени, но пак ще е съществена…Чакам я с нетърпение!
Желая ти хубав ден с усещане за простор!
от djaba , събота, юни 21st, 2008 в 13:41
Благодаря! Наистина ми става по-леко. Не съжалявам за нищо изхвърлено, старая се ако погледна и нещото ми проговори просто да се сбогувам и да продължа напред.
от melsun , събота, юни 21st, 2008 в 13:47
А, и още нещо! За мангалите…как надушват наистина някой като започне да се прочиства…Изникват точно от нищото…И дълго чакат…да не би да има още!
Преди време отрязаха една стара сателитна чиния от балкона ни и докато я режеха долу седеше един мургавел и чакаше…не я изпускаше от поглед! Но остана разочарован…мъжа ми я беше обещал на друг…
Онзи доста време поседя, поседя…пък накрая ще не ще си тръгна…омърлушен…Чак го съжалих.
от melsun , събота, юни 21st, 2008 в 13:51
от djaba , събота, юни 21st, 2008 в 13:52
Тези тукашните са редовни. Като хищниците, прочистват екосистемата от мършата, болните, старите и непотребните. Даже по физиономии ги познавам. Редовно им оставям по някой чувал с дрехи.
от djaba , събота, юни 21st, 2008 в 13:53
Едва ли ще е приятно, но поне да ти е леко почистването!
Чао и от мен, и аз зачезвам …
от melsun , събота, юни 21st, 2008 в 14:01
Ааааа, и тук си имаме редовни!
Скоро видях един, за който само бях чувала!Не е циганин…просто клошар, обаче със стил! Вманиачен е на тема пликчета! Включил ги е и в облеклото си! Лента като хипарите на челото…нещо като колан на кръста, гривни по ръцете и краката, бос! Стана ми интересен и се загледах…Рови си, рови си, игра си сума ти време…ряза едно шише, слага си го по главата като шапка, накрая събра колкото пликове видя от железния контейнер, напъха ги в един голям и ги изхвърли в жълтия…там дето им е мястото! Направо ме шашна! След това затича бос по асфалта срещу колите…Много странен тип!
Аз се паразписах нещо пак доста!
Затова често гледам да не започвам! Свършвам! 
от dalia , събота, юни 21st, 2008 в 14:54
Добре си го намислил!
Спомените едва ли ще те напуснат, но при всички положения ще продължиш с нещо, което си обмислил предварително. Знаеш, скоро минах по този път
И нещо друго - чувствам се прекрасно в стая с площ на малък апартамент :). Единственото, което би могло да те спре, според мен, трябва да са стотинките
от djaba , неделя, юни 22nd, 2008 в 19:10
Нямам навика да ги броя … луд умора няма!
от enjoy6 , неделя, юни 22nd, 2008 в 19:51
За това, което можем да пипнем с ръце не боли след като го загубим,а това, което можем да почувстваме е необходимо да скрием дълбоко сърцето си за да го запазим.