Me invito!

Другата улица

Не мисли, че ще мина по другата улица, не мисли, че изобщо опитвам да изляза от дупката, нито че ме е страх от нея или опитвам да я променя. Само очакването да я срещам отново и отново в съня си изморява и без това полуживите ми сетива. Защото без теб съм жив … почти … в мечти … и личи ….

AUTOBIOGRAPHY IN FIVE SHORT CHAPTERS
by Portia Nelson

I

I walk down the street.
There is a deep hole in the sidewalk
I fall in.
I am lost … I am helpless.
It isn’t my fault.
It takes me forever to find a way out.

II

I walk down the same street.
There is a deep hole in the sidewalk.
I pretend I don’t see it.
I fall in again.
I can’t believe I am in the same place
but, it isn’t my fault.
It still takes a long time to get out.

III

I walk down the same street.
There is a deep hole in the sidewalk.
I see it is there.
I still fall in … it’s a habit.
my eyes are open
I know where I am.
It is my fault.
I get out immediately.

IV

I walk down the same street.
There is a deep hole in the sidewalk.
I walk around it.

V

I walk down another street.

Етикети: жив, щуротии