Me invito!

Абонатът не отговаря

Мирувам, разграждам и си донамествам ерзац емоциите за пореден път с единствена мисъл в главата, способна да премахне жалките остатъци от чувство за пълноценност. Направих си ньоки със спанак и скариди, но ядох риба от консерва и слушах педераста от Judas. Трябва да си прегледам очите, защото ме болят зверски. Не мога да чета дълго и полудявам. И без това няма какво да чета. Слушам, а не чувам …. абонатът няма и да отговори. Просто ще си стои на тъмно.

Ако бях Бог
и владеех тайната,
щях да направя
същество, точно като тебе;
щях да го изпробвам
(по маниера на хлебарите, тоест:
с уста),
и ако бъде този вкус
същият като твоя, или бъде
самият мирис твой, и начина ти
да се усмихваш
и да замълчаваш,
и да стисваш строго моята ръка,
и да се целуваме, без да си навреждаме -
в това наистина съм сигурен: полагам
толкова внимание, когато те целувам -:
то тогава
ако бях Бог,
бих могъл да те повтарям и да те повтарям,
винаги една и съща, и различна винаги
………………………………
Слушам твоето мълчание.
Съзвездия
дочувам: съществуваш.
Вярвам в тебе.
Си.
Достатъчно ми е.

Тъжно е да си отиде ангел! R.I.P.

Aqui no pasa nada,
salvo el tiempo:
irrepetible
música que resuena,
y a extinguida,
en un corazôn hueco, abandonado,
que alguien toma un momento,
escucha
y tira.

Would you love a monsterman?

Етикети: мисли, обичам