Деформации

вторник, юли 22nd, 2008 в 21:19 | от djaba | 69 views

Един от елитарните дялове на … Абе, майната му! Чакам. Чаках. Чакайки се обезобразих. Въпреки желанието ми не намирам причина да помня. Това ли правиш? Да, това правя. Особено сега като няма какво друго да ме заинтригува. Пълната липса на абстиненция към псевдокултура ме запраща точно върху някой не особено ергономичен щъркел, но за сметка на това с обещанието да загубя по пътя стрелките на часовника с нищожната надежда да си остана там до началото на работния ден.
Проклетото око още ме боли и май ще се наложи да подновя познанството си с джипи-то, с което не сме се виждали трета година. Може и да ми смени бетаблокерите. Иначе обещавам да не играя пейнтбол без очила. Интересно ако заплача дали ще е червено, поне цвета е обещаващ. Не ми се плаче. Всъщност се спуках от смях. Жена му ме мрази. Истински. И аз нея. Поне и осигурих бели коси, за да престане да се прави на вървежна със зле прикритите си стрии от бременността. Добре, че той не помни. Какво да направя, че се вдърви от първата бутилка. Докато тя се опитваше да се фръцка по дансинга му дадох да си разтвори един мултивитамин с вкус на горски плодове, за да се постегне, а говедото го лапнал. Няма да забравя забавените кадри с нейните писъци, отпуснатото му тяло с килната от пиене глава и червената пяна на талази от устата му! Сигурно ме е проклела.
Щели сме да имаме събиране на випуска. Крива работа, дори не е кръгла годишнина. Само защото някой си се бил прибрал след като бил лизал задници в чужбина. Голям праз. Те луди ли са? Има концерт на Металика! Така или иначе се събирам с тези, с които си струва да размениш думи, мнения, спомени, оферти … Fuck! След няколко дни пак ще съм без спирачки. Не, че бързам “за сервиза”, но и сега ще отида да чакам мислите си в най-близкото “щъркелово гнездо”. Мене ме нема! Не в цялата схема. Изобщо. Не искам да ме е имало. За последното не съм единствен! Как да го видя в очите ти?