Лошо момче

събота, август 2nd, 2008 в 13:40 | от DeuxDemis | 104 views

В живота ни поне веднъж
Се срещаме с фатален мъж.
Летиме в друго измерение,
А после идват, без съмнение,
Бездънна дупка и тъга.
Кълнем проклетата съдба:
Защо ли с него ни събрала,
Защо така ни изиграла ?
Опитваме се да забравим
И с липсата му да се справим.
Но все не ни се получава -
В сърцето ни печат остава
От него - лошото момче -
Кръстоска на мръсник с дете.
„Защо - се питаме тогава -
Единствен той не се забравя ?”
Защото горната порода
Отключва женската природа.
И чувстваме се заслепени,
Опитомени, укротени.
Открили сме, че едновременно
/за жалост обаче е временно!/
Сме цялостни, завършени
/макар и понявга прекършени!/…
Защото лошото момче-
Универсалното ключе-
Отключва всички лица на жената-
Детето, майката, сестрата,
Любовницата дива.
Открива я цялостна, жива !
По нея тъга ни залива.
Защото, тръгвайки си, я убива !

Мадлен Алгафари

Етикети:

« Сажди никотинови и промили …
Подари ми! »

3 коментара към “Лошо момче”

  1. от djaba , събота, август 2nd, 2008 в 13:48

  2. от dalia , събота, август 2nd, 2008 в 17:26

    ДОН ЖУАН

    Животът, простете, е стара и дрипава курва,
    а аз съм случаен клиент в долнопробен мотел.
    Ще легна и тоя път с нея, макар че не струва…
    Да пием за всички красиви жени, Сганарел!

    Да имаш красива жена е опасно безумство,
    по-страшно от стъпки във тихата нощ пред разстрел.
    Дори да ми сложат въжето, последната дума
    ще бъде: “Да пием за всички жени, Сганарел!”

    Разправят, че всички жени по света си приличат.
    Това го е казал фелдфебел със ум на петел…
    Единствено грозните могат до смърт да обичат.
    Да пием за страстните грозни жени, Сганарел!

    Не вярвай, когато жена се кълне, че е вярна.
    Нима би повярвал на Дявол с пришити крилца?
    На всеки от нас някой ден ще му сложат рогата.
    Да пием за наште и не само наши деца!

    Най-мръсната дума във моя живот е венчавка.
    По-мръсна от гибел в неравен среднощен дуел.
    Дочуеш ли Менделсон, бягай във чужда държава.
    Да пием за своя свободен живот, Сганарел!

    Ивайло Диманов

    А песничката в коментара - чух я по радиото днес, предполагам и ти ;)

  3. от djaba , събота, август 2nd, 2008 в 20:14

    Не съм, днес искам да ми е тихо, още не мога да си нормализирам пулса след последната офанзива. Просто се сетих за песничката. :)
    Да пием за всички жени, които сме накарали да се чувстват красиви!

Публикувай коментар