Me invito!

I am in! Amen!

Без да ми дреме особено се приближавам все по-близо до апокалипсиса. Имам предвид, че е крайно време да изляза в отпуск, защото акумулатора ми дотолкова се е изчерпал, че сутрешното ставане ми е лесно единствено, ако не съм лягал.Без планове, без глобални идеи, без каквито и да е мераци за спокойно и тихо пребиваване или просто скриване от шумотевицата. Смятам само да се пренеса в друго измерение, да се отдам на новите усещания, да не се изчерпвам единствено със следващата споделеност, а да се опитам да я запазя, да я крия ревниво от пошли очи, да се имаме един друг, да си вярваме и да разчитаме един на друг, защото едва ли друго ще ни е нужно. Не е любов, не е и краткотрайна тръпка, търсил съм го от години, но най-после мисля, че се доближавам колкото до себе си, толкова и до нея. Различна е, различна от всичко досега, но мисля, че ще си паснем, че имаме повече нужда един от друг, отколкото би ни стъписал страх, би ни спряло недоверие или би ни разочаровало съвместното ни съжителство.
Понякога луда и неконтролируема, понякога спокойна и завладяваща ме, понякога груба и едновременно ласкава, валкирия, олицетворението на моите копнежи и огледалния образ на немирния ми свят. Ще се съберем с моята любима в сряда и вече не знам как ще дочакам края на седмицата, за да не се отделям от нея. Без надменност, без лъжи или полуизречени истини, само ние двамата и размитите контури на целия свят отстрани. Не си спомням откога в душата ми не е имало толкова нежност и желание за живот. Едновременно искам да я обсипя с ласки и без да се сдържам да я поведа из моите желания и мечти, дори да е последното, което ще направя. Още не знам кой кого ще заведе по-бързо до отвъдното, но със сигурност дори и да не остареем заедно ще е всеотдайност до последно и без болка в душите, просто сливане на двама, създадени един за друг. Ще видим, времето ще покаже.
Мисля да започнем с една дълга екскурзия, едва ли ще успеем да се наситим на копнежите си, но се надявам да опознаем повече от характерите си, да се научим навреме на компромиси и да свикнем с усещането, че дори и сами не сме сами. А после, после ще трябва да се грижим един за друг, да си отделяме всичкото възможно време и все някога ще бъдем едно цяло. И всяко докосване ще бъде прераждане!

Етикети: лудост, обичам