Me invito!

Имам време

- Ола!
- Аха, сядай!
- Що не се обаждаш?
- Имах малко работа, нямаше ме наоколо тези дни.
- Имах предвид - предварително! Можеше да съм заета.
- Заета ли беше?
- Ами трябваше да съм довършила екзекутива. А и ме чакат в офиса.
- Защо дойде тогава?
- А ти защо се обади?
- За да те видя. Гледам и запомням. Притеснявам се като не мога да си спомня лицето ти.
- Дотам ли стигна? И престани да се оправдаваш!
- Все по-често ми се губят много неща.
- Звучеше ми като спешно повикване.
- Винаги съм спешен.
- Чудела съм се как не ти отива на спокойствието и въпреки това наистина си все на педали.
- Свиква се.
- Как беше там? Не питам за мацките.
- Биваше. Има къде да се харчи.
- Пак ли само аз ще говоря?
- На мен ми стига и да те гледам.
- Не с тези номера. Какво има за гледане?
- Различна си.
- Ти не си. Какво ми е различното? И предния път бях различна.
- Тогава само беше променила перушината. Сега гледаш различно.
- Различно?
- През деня се опитваш да подредиш мислите си между два свята, а вечер се мъчиш да се откъснеш от единия, за да влезеш в другия. Как се казва?
- Животно.
- Странно име.
- Ти си животно. Той няма значение как се казва, защото го разкарах.
- Какво му беше?
- Не беше спешен.
- Стига, де! Не ми се слуша пак какво изпускаме. Не съм те вързал.
- Не си. Свикнала съм.
- … За вас?
- … Мохито.
- … Куба Либре. Без американизмите. Viva Fidel!
- … Двоен?
- … Позна.
- Ще пукнеш в жегата!
- Ако пукна няма да е в Пловдив. Ще си избера някъде, където няма да ме намерят. Тук дишам.
- Дишаш ти! Слушал ли си се?
- Какво да слушам.
- Колко дишаш.
- И колко дишам?
- Николко. Плитко. Няма ли да спреш проклетите цигари?
- Не ми пречат. Ходя като кон.
- А като спреш? Сърцето ти бие на шията.
- Няма да се спра. Имам още работа тук. Дотогава ще дишам.
- Насън спираш понякога за повече от минута.
- Нищо не е една минута.
- Ако чакаш, за да разбереш какво следва след тази минута тя е много дълга. Повярвай!
- Майната му! А ти защо не спиш, когато аз спя? Вярно, че остарявам …
- Пазя съня ти!
- Кучка!
- Гледам и запомням!
- И какво запомни?
- Че когато го решиш няма да те намеря. Затова попивам сега.
- Не си губи времето. Не съм твой и няма да съм.
- Знам. Щеше да ме е яд, ако имаше друга, щеше да ми е кофти, да си поплача, да те преживея. А сега съм само бясна. Но ти не вярваш на нищо.
- Напротив! Вярвам! На всичко! И го приемам като последна изповед!
- Това ти е грешката! Приемаш, че всеки ден е последен. Живееш като циганин. Без утре.
- Не е вярно! Живея вчера.
- Дори така да е. А ние сме просто тук и сега.
- Не е просто. Кривите огледала показват и най-добрите и най-лошите ни черти. Днешните въпроси са основани на вчерашни обстоятелства и утрешни надежди. А днес?!? Днес не искам да отговарям на тези въпроси.
- Защо тогава е този галоп?
- За да избягам от отговори.
- Не, пораждаш само повече въпроси.
- За?
- Имаш ли своята нирвана?
- Това, което някои наричат така, аз именувам неконтролируема лудост!
- Изглежда тези някои успяват да я достигат.
- Мислиш ли? И вчера, и днес, и утре. Все я достигат и все е най търсения блян, и все не им стига!
- Знаеш ли защо те спряха на летището?
- Защото са малоумници и имам криминален вид?!?
- Не, защото беше единствения дето крачеше по пътечката!
- Аз и по ескалаторите се качвам по стъпалата.
- Смирените ще наследят Царството небесно!
- Но не и Земята!
- Нужна ли ти е?
- Не, по-скоро се замислям кой ще наследи мен.
- Знаеш кой. Съжалявам майка им.
- Не ми го вменявай! Знаеш, че няма връзка!
- Дали? Пак те сънувах! Странното е, че насън ревнувам повече! А ти, проклетнико ме научи и наяве.
- Няма от какво!
- Това е страшното! Няма от какво. Няма за какво. Не знам защо изобщо. Който ме познава би решил, че съм луда. Докато не се запознае с теб.
- Не ме запознавай тогава. Нямам нужда от никой.
- И от мен!
- Исках да те видя!
- Чудя се как не го реши в три през нощта.
- Щеше ли да дойдеш?
- Не съм ли?
- … Още по едно?
- … За мен да! Дай ми и цигара!
- … И за мен!
- … Пак двойно?
- … Спри да питаш изобщо!
- Не съм те виждал да пушиш!
- Цигара! С теб пуша отвсякъде! Тази защо се прави, че не те познава?
- Предупредих я снощи!
- Мъничка е. Как се казва?
- Вероника. И не е толкова мъничка! Преди месец стана пълнолетна.
- Гад! Да не е католичка?
- Нямам представа!
- Едно време ти пукаше и се правеше, че имаш респект от религията.
- Едно време не бях ….
- Снощи?!? Върнал си се вчера и ми се обади днес???
- Всъщност тъкмо щях да ти звъня и …
- Какво? Падна ти батерията?
- Говоря за звънеца. Тогава спря таксито и се дръпнах встрани.
- …
- Нищо не съм казал.
- Ами кажи го!
- Нали ти се обадих днес.
- Искаш да ми връщаш ли?
- За какво?
- Сега аз ли трябва само да говоря.
- Като знам как не ти се иска, няма и да те карам, но не чакай и обяснения.
- Нямам и намерение.
- Затова ли искаше да ме гледаш, да го познаеш в погледа?
- Имал ли съм нужда да бъда пред очите ти, за да си мисля, че те познавам?
- Имаше ли?
- Не!
- Знам! Как го правиш?
- Просто не очаквам друго.
- Ти не очакваш нищо!
- Напротив, надявам се на много неща!
- Да, тези, на които си вярваш сам!
- Вярващ съм!
- Предизвикващ си! Ако нещо си мислиш, че е както е в представите ти и не се получава, обръщаш света, за да го предизвикаш да се случи както си мислиш!
- Щом се случва така, кое е грешното?
- Гадното е, че ти го вкарваш в тази посока.
- Коловозите на съдбата са непреодолими!
- Дерайлирай ме!
- So what? Какво ще се промени? Насила хубост не става!
- Аз не съм хубава!
- За мен си!
- Не ме лъжи! Защо ме гледаш така?
- Опитвам се да не виждам.
- А защо ме караш да се чувствам неловко?
- Съжалявам!
- Никога не си съжалявал за каквото и да е!
- Не искам да се чувстваш неудобно.
- Но ме гледаш!
- Не те гледам! Пия те!
- Пиеш друго! От сутринта. И мен напи!
- Махам се тогава!
- Аз как да се върна сега да работя?
- Недей! Ела с мен!
- Къде? Познавам ти маратоните! Няма начин! Имам да довършвам!
- Ти си знаеш!
- Мразя те!
- Обичам те!
- Колко пъти го каза за последните 24 часа?
- Колкото съм имал нужда!
- А сега имаш нужда от мен?
- Нуждата се поражда от липси, а сега не ми липсва нищо!
- А довечера? А утре? А някоя сутрин, в която няма да познаеш лицето на възглавницата?
- Престани! Отдавна не съм стигал до възглавница.
- А какво ги правиш? Като Навратилова при първи сервис?
- Звучиш пошло!
- Извинявай! Защо трябваше да се виждаме?
- И аз се чудя! Нищо, свикнал съм!
- Тръгвам! Ще те чакам довечера!
- Ако съм в съзнание ще ти се обадя!
- Имай късмет! Ще те чакам! Чао! Че онези полудяха без мен, няма да си изключвам телефона! Погледни ме! Дай ми една целувка! Не идвай с колата! Обичам те! Уфф, пичлеме!
- Хмм!
- … Още едно?
- … Давай!
- … Коя беше тая?
- … Колежка.
- … Ще ме изчакаш ли?
- … Кога свършваш?
- … В 12. Е?
- … Вероника, ще пътувам. Към оня свят. Имам време до три сутринта …

Етикети: лудост, обичам, щуротии